"Ако се качиш на панорамната палуба, ще можеш да видиш Земята от там, далечна, но при все това по-близка до теб, отколкото е до мен: ясносиня дъждовна капка на езика на космоса." - откъс от романа "The Moonday letters" на финландската писателка Еми Итаранта в превод на Владимир Полеганов.

Разказ от Ирен Дюпюи.

С треперещи пръсти започна да къса лилавите топченца ниско до земята, за да стане хубав и строен букет, утешена само заради просветляващия мрак, но и защото смяташе, че ще има достатъчно време да се върне в леглото, без никой да разбере, че е излизала.

"Дървото на пенисите" е откъс от „Панспермия. Халюцинация на роман.“ на Полина Видас, в който става дума за феминизъм и мъжки параноидни фантазии и научни открития от средновековието до днес.

Когато човек пише, намесва се сякаш някакъв инстинкт. Писането е някъде там, в мрака.

Откъс от романа "Медноглавия Демон" на Барбара Кингсолвър в превод на Цветелина Лакова.

В душевния живот на самия герой се стига до причиняваща страдание борба между различни чувства, борба, която не трябва да завършва с гибелта на героя, а с загиването на едно чувство, т.е. с отказ.

Плака дълго и неудържимо, много по-дълго и по-неудържимо, отколкото по-късно щеше да ѝ бъде удобно да си признае, когато за първи път чу гласа на дъщеря си. Имплантите бяха сложени оперативно доста по-рано.

Откъс е от новата книга на Антония Атанасова, поетичен роман, който ще излезе тази година.

Разказ на Иван Врамин.

Откъс от романа "Зона 0".

„Миналото е огромно тяло, чието око е настоящето.“ Паскал Киняр