Вицове и стъпки, знание и незнание. Три кратки истории от Панайот Карагьозов.

Веднъж да изляза от тук, казваха те, веднъж да напусна този затвор! Какво ще направиш тогава, глупако?

Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „е бивш театрален режисьор, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.

Едно кратко и сравнително точно описание на творчеството на Сондърс би било нещо от рода на: то е странно. По-разширеното би включвало и: а също така и дълбоко по начин, по който само боравенето със странното позволява.

Никога не беше притежавал рибка, та нямаше идея какво спада в графата на нормалното рибешко поведение и какво трябва да очаква от люспестите същества, но имаше чувството, че неговата е особена.

Остров. Тих и далечен. За това си мечтая от малка. Място на бягството от задушната, смърдяща реалност, покрита с пепел и цигарен дим.

Разказ от Силвия Чолева.

Ванцети Василев среща Оруел с единствения шопар в Западна България, който е чел "Фермата на животните".

"Душата на Флекзиг. Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на комунизъм." Анна Шалом-Брун, Чехия, 1990 г. Съществуваща рецензия на несъществуваща, но възможна книга.

Ветровете над Исперих са непостоянни...

„Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – Вирджиния Улф по повод разказите си.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан.