Откъс от романа "Зона 0".

„Миналото е огромно тяло, чието око е настоящето.“ Паскал Киняр

Толкова е просто - за да можеш да пишеш, трябва да имаш глава, в която да се раждат думите и ръце, с които да можеш после да ги напишеш.

Разказ от Владислав Христов.

Откъс от романа на Джордж Сондърс "Линкълн в Бардо" в превод на Владимир Полеганов.

Творбата на Харничек не е просто алегория на комунистическия режим, а е и предупреждение към съвременното капиталистическо общество: днешният човек все повече е просто „месо“ – потребим, консумируем, враг на себе си, но и на другите.

Рецензия на една възможна книга от бъдещето, написана в добавъчната реалност на 2059 г., след Свършека.

Вицове и стъпки, знание и незнание. Три кратки истории от Панайот Карагьозов.

Веднъж да изляза от тук, казваха те, веднъж да напусна този затвор! Какво ще направиш тогава, глупако?

Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „е бивш театрален режисьор, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.

Едно кратко и сравнително точно описание на творчеството на Сондърс би било нещо от рода на: то е странно. По-разширеното би включвало и: а също така и дълбоко по начин, по който само боравенето със странното позволява.