Никога не беше притежавал рибка, та нямаше идея какво спада в графата на нормалното рибешко поведение и какво трябва да очаква от люспестите същества, но имаше чувството, че неговата е особена.

Остров. Тих и далечен. За това си мечтая от малка. Място на бягството от задушната, смърдяща реалност, покрита с пепел и цигарен дим.

Разказ от Силвия Чолева.

Ванцети Василев среща Оруел с единствения шопар в Западна България, който е чел "Фермата на животните".

"Душата на Флекзиг. Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на комунизъм." Анна Шалом-Брун, Чехия, 1990 г. Съществуваща рецензия на несъществуваща, но възможна книга.

Ветровете над Исперих са непостоянни...

„Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – Вирджиния Улф по повод разказите си.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан.

Закъснял коледен разказ от Светослав Тодоров.

"Сега, когато светът го нямаше, имаше само природa", пише Кати Акър.

Подготовка за евакуация от тялото - разказ на Нели Станева.

Първо Ленин, а сега бившата - разказ от Неор Начев.