Тази нощ е от тихите. Единствено, сякаш от много далеч, ще се случи да пролае някое куче, или пък да мине някой боклучийски камион.

Когато желанието е бездна, в която искаме да надзърнем.

Камила Грудова пише с отдадеността на странно дете, което се опитва да убеди околните, че гротесковият свят на въображението му е реален.

Разказ на Полина Видас.

Аз съм свидетел на Чернобил... Най-важното събитие на двадесети век, въпреки страшните войни и революции, с които ще бъде помнено това столетие.

Щипе всеки път, когато разтварям ръце, всеки път, когато сапунът стига до нея, всеки път, когато се изпоти, разранява се постоянно, после я лекувам с дъха си.

Писането и желанието в сложния възел на Северозапада и литературата за него.

Повест, която започва съвсем нормално, за да не остане накрая нищо човешко в нея...

"Клара смяташе да използва табуретката за нещо като първо стъпало в стълбата към любимия фотьойл на дядо й." – B-side разказ от Владимир Полеганов.

“На ръба на света” е последният засега роман на Томас Пинчън. На моменти се чете и като последния му изобщо...

Щяхме ли да се обичаме, ако можехме да се програмираме?

"Крака им дадох, за да избягат от съдбата си".