„Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – Вирджиния Улф по повод разказите си.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан.

Закъснял коледен разказ от Светослав Тодоров.

"Сега, когато светът го нямаше, имаше само природa", пише Кати Акър.

Подготовка за евакуация от тялото - разказ на Нели Станева.

Първо Ленин, а сега бившата - разказ от Неор Начев.

Какво губим и какво печелим от загубата? - разказ от Маргарита Станева.

Интервю с гръцкия писател след поредното му гостуване в България.

"...За град с размерите на предградие Сараево има изненадващо количество театри, прилични ресторанти и клубове, в които свирят джаз. Обаче за тоалетните в клубовете не мога да кажа същите добри думи."

Тази нощ е от тихите. Единствено, сякаш от много далеч, ще се случи да пролае някое куче, или пък да мине някой боклучийски камион.

Когато желанието е бездна, в която искаме да надзърнем.

Камила Грудова пише с отдадеността на странно дете, което се опитва да убеди околните, че гротесковият свят на въображението му е реален.