Светът е преконфигуриран, а новият ред е чудовищен в своята логичност. Животинското месо липсва и затова хората се хранят със самите себе си. Създадена е строга система, в която различни категории хора се борят за различни категории човешко месо. Контролът е безпощаден, но най-ужасяващото е, че той е реципрочен, упражнява се както от насилниците, така и от жертвите. Така цикълът се самовъзпроизвежда, без нужда от външна принуда.

„Месо“ от Мартин Харничек е кратък и ясен роман, в който близостта между това, което се случва, и езикът, който го описва, е максимално голяма. Вероятно това се дължи на една от стратегиите на книгата: да представи реалността на условния си свят като възможно най-сурова, като нещо, което е предадено на читателя „такова, каквото е“.

Природата и околният свят отдавна вече са абсолютният Друг, който непременно трябва да погълнем, за да задоволим апетита си за материя.

В „Месо“ виждаме нещо, което нашето поколение едва сега започва да познава от първа ръка – имплодирането на човешкото навътре в социопатията, неусетното нормализиране на налудното и закона на джунглата, възцаряването на насилието като „право на мнение“. Да, в този ужасяващ тоталитарен полицейски свят има закони и те са толкова разрушителни в простотата си, колкото гениално прост е и този завладяващ текст от най-мрачните времена на Източна Европа.

Месото е вкусно, желано, бленувано. Поглъщането му, особено когато е сурово, води до нещо като екстатично състояние и ние нямаме причина да се съмняваме, че в света на Харничек месото е морбидна амброзия.

"Месия" е свободна в своите изразни средства, асоциациите и сюжетното действие, което съчетава в себе си мистериозното и комичното, политическото и еротическото, поетическото и ежедневното. Свободна в своите асоциации и жанрова хибридност и в нехайството си по отношение на театралните конвенции.

„Магът“ (The Magus) на Джон Фаулз (1965) излезе на български тази година от издателство Colibri. Смята се за една от най-великите книги на 20 век и ни въвлича в постмодерна игра със странстващи сюжети, митове и несъзнавани фантазии.

Разговор на Ани Илков с Владимир Жобов.

"Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности."

"Това е историята на един още ненаписан многогласов роман. Разказ за едно невероятно колективно приключение, мълчаливата страст на колкова много човешки същества, обединени от една загадъчна лоялност. "

Откъс от предстоящата книга на Едвин Сугарев "Голямата земя на мълчанието. Поезията на Георги Рупчев."

Разговор на Владимир Жобов и Ани Илков