„ПРЕДСТАВИ СИ ОПУСТОШЕНИЕ толкова странно, сякаш никога не се е случило.“ – Барбара Кингсолвър, "Евангелие на отровното дърво"

Глава седма от романа "Кода Импекс" на Петър Тушков

"Речникът на лъжеца" Ийли Уилямз се оказа кьорфишек. A "Едно две три четири" от Крейг Браун - книгата на годината за Валери Вергилов.

Изследователска студия върху четиримата колоси на немско-езичната философска и критическа мисъл от първата половина на 20-ти век: Ернст Касирер, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн и Валтер Бенямин.

Историята на един личен Набоков през очите на Илиян Сабадошев.

Историята на един личен Набоков през очите на Илиян Сабадошев.

Поглед на Светослав Тодоров към “Непознатият – разкази и есета” от Александър Вутимски.

Романът строи богата картина на социокултурния живот на епохата, проследява историите/интригите на ред високопоставени исторически личности, както и на хора от низините, а някъде във фона винаги дебне присмехулната усмивка на Тил...

„Граница“ на Капка Касабова е книга за ужаса, за страданието и непреодолимата меланхолия, покрила една силно проблемна територия от европейската карта.

За двата тома "Сестри Палавееви" на Алек Попов.

Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор.

Иво Беров си създаде широка популярност като публицист през годините основно поради две причини - оригиналният стил и неговата морална чистоплътност.