Радикалната изповед, радикалният лирически разказ – това е изповед без сантименти, това е одухотвореност без душа.

Поглед на Светослав Тодоров към “Непознатият – разкази и есета” от Александър Вутимски.

Романът строи богата картина на социокултурния живот на епохата, проследява историите/интригите на ред високопоставени исторически личности, както и на хора от низините, а някъде във фона винаги дебне присмехулната усмивка на Тил...

„Граница“ на Капка Касабова е книга за ужаса, за страданието и непреодолимата меланхолия, покрила една силно проблемна територия от европейската карта.

За двата тома "Сестри Палавееви" на Алек Попов.

Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор.

Иво Беров си създаде широка популярност като публицист през годините основно поради две причини - оригиналният стил и неговата морална чистоплътност.

Невъзможни рецензии на възможни книги: „Кой ще оцелее?. Невероятната история на Джони Психодраматиста", 1999, Полина Вълчева.

Терапия на живото с летящи мечки в биопънк романа "Борн" от Джеф Вандърмиър.

Прочетено в оригинал: размисли за най-новия роман на Зейди Смит от 2017 г.

"Ние обичаме спекулациите около реалността на една зомби инвазия, защото зад филтъра на абсурдното и най-общо казано несериозното, се крият значителни социални и политически внушения."

Невъзможни рецензии на възможни книги: Human Insights, стихотворения, Филип Фицуилям