Полина Видас
Дървото на пенисите
"Дървото на пенисите" е откъс от „Панспермия. Халюцинация на роман.“ на Полина Видас, в който става дума за феминизъм и мъжки параноидни фантазии и научни открития от Средновековието до днес.
"Дървото на пенисите" е откъс от „Панспермия. Халюцинация на роман.“ на Полина Видас, в който става дума за феминизъм и мъжки параноидни фантазии и научни открития от Средновековието до днес.
"Когато човек пише, намесва се сякаш някакъв инстинкт. Писането е някъде там, в мрака." Есето "Черният блок" е включено в сборника "Материалният живот. Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур", "Сонм", 2020 г., в превод на Тодорка Минева.
С треперещи пръсти започна да къса лилавите топченца ниско до земята, за да стане хубав и строен букет, утешена само заради просветляващия мрак, но и защото смяташе, че ще има достатъчно време да се върне в леглото, без никой да разбере, че е излизала.
Да се превъзнасяш по неповторимата речноподобна природа на времето и да ти се учестява пулсът когато под душа се сетиш че ще можеш за кой ли пак пореден път да цитираш надрусания мъдър хераклит
Оставаше най-трудната част. Нейната поява – беше я очаквал дълго. Тя най-накрая щеше да сложи край на самотата му, както му беше обещала.
"Песента на делфините" от Ани Илков е предговор към книгата на Полина Видас "Панспермия. Халюцинация за роман.", 2024 година от издателство Жанет-45.
Откъс от романа "Медноглавия Демон" на Барбара Кингсолвър в превод на Цветелина Лакова.
Книга, за която Азар Нафизи е обвинявана в какво ли не: от утвърждаване на бивши колониални интереси до представянето на страната си чрез измислени, случайни и подвеждащи цитати и истории.
Въпросите, свързани с изкуствения интелект, могат да бъдат отговорени единствено холистично. Как се проявяват те в работата на напредничавите творци трябва да се следи с интерес.
Този актуален и днес текст е публикуван за първи път в „Мост” през 1989 г.
Съветският блок загуби Студената война, но никой не очакваше внезапното му рухване, внезапната революционна вълна.
Този текст върви по документалната следа към комунистическите лагери, оставена от сблъсъка на семейството му с тоталитарната държава и нейния репресивен орган „Държавна сигурност”. Разказва – синът на един от най-изявените анархисти в югозападна България преди, а и след 1944 г.
Адам е един от най-видните представители на „Поколение 68" или „Новата вълна“ в полската поезия.
Разговор на Белослава Димитрова с полския литературовед Марчин Яворски за един от най-важните поети на Полша – Тадеуш Ружевич.
Разговор на Владимир Жобов и Ани Илков.
Проблемите често са представени чрез условностите на езика и той остава полезен инструмент за обяснението им. Но същинският процес на мисленето – в която и да е дисциплина – е преимуществено несъзнавано начинание.
Векове преди да се появят звуковите фалшификати и софтуерът за преобразуване на текст в реч, изобретателите през XVIII в. конструират андроиди с набъбващи бели дробове, гъвкави устни и движещи се езици, за да симулират човешка реч.
„Да! Отдавна ми причиняваш болка и страдание. Ти си рационалният ум на душата ми."
Tези въпроси не са чисто абстрактни или интелектуални, а научнофантастичните истории предлагат начин да ви накарат да се въвлечете истински в резултата от един мисловен експеримент.
От XIX в. насетне литературата и ботаниката, последната само част от набъбващото тяло на природните науки, поемат по различни пътища.
В душевния живот на самия герой се стига до причиняваща страдание борба между различни чувства, борба, която не трябва да завършва с гибелта на героя, а с загиването на едно чувство, т.е. с отказ.
Плака дълго и неудържимо, много по-дълго и по-неудържимо, отколкото по-късно щеше да ѝ бъде удобно да си признае, когато за първи път чу гласа на дъщеря си. Имплантите бяха сложени оперативно доста по-рано...
Откъс от новата книга на Антония Атанасова, поетичен роман, който ще излезе тази година.
Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита.
Колкото по-напред отиваме във времето, толкова по-страшна става войната. Kолкото по-съвършени са технологиите, с които разполагаме, толкова по-унищожителни ставаме едни към други.
Разговор за възможността травматичността на миналото да отстъпи пред тази на настоящето, което днес ограбва бъдещето на цивилизования свят.
Нямам повече сили за болка и омраза още повече за страх ето предадох се мъртва съм можете да отнесете тялото ми
Романът „Евангелие на отровното дърво“ на американката Барбара Кингсолвър не ни предлага безкрайни възможности за своето четене, да, можем и да го мислим като текст от традицията на XIX век, текст, който стриктно и с реалистичен маниер настоява на своето послание.
В началото на 2024 г. киното направи така, че романът Poor Things (1992) на шотландския художник, илюстратор, драматург, поет и писател-фантаст Алистър Грей да заживее втори живот с най-големия претендент за Oскари тази година – едноименния филм на режисьора Йоргос Лантимос и Тони Макнамара. Но нека поговорим не само за филма, а и за литературния оригинал и отдадем дължимото на неговия автор и значимия му сюрреалистичен свят.
"Sub specie lucis. От гледна точка на светлината" е първата самостоятелна фотографска изложба на Зорница Гръмкова.
Изложбата „По-добрата част от нас“ събира творби от 12 автори от различни поколения и периоди – от 1992 г. до днес. Всички работи се занимават с проявления на насилието: от терора над хора и животни, през политическото регулиране и управляване на обществото.
труповете не достигат предстоят срещи на най-високо ниво производството трябва да се ускори
в центъра на пустия град — двореца с петолъчка на фронтона.
437 чифта обувки на площада в Кишинев в които няма да прохождат детските крачка
Ето от къде премина моят любим, когато от ръцете му капеше смирна, а на ширналия се пейзаж се виждаше неговият автомат
хора, които мразят работата си, хора, които мразят други хора, хора...
Ще се мотаят оцелели сред разрушенията Облъчени от безразличие човекоподобни Забравили буквите и ненужното вече изкуство
Толкова е просто - за да можеш да пишеш, трябва да имаш глава, в която да се раждат думите и ръце, с които да можеш после да ги напишеш.
Това е разговор, който се простира отвъд географските ни предели и естествено се отправя към болезнената точка на генезиса на военния конфликт, но едновременно е и отвъд националистическото мислене.
Изложбата може да съдържа остатъци от представи за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с неуспешни опити за възкресяване на миналото в името на бъдещето.
И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии.
Ето книгата, която ще трансцендира лятото ви. Пък и струва колкото чадърена сянка на скъп български плаж. Скъпа или евтина? Не знам, ти кажи!
„Машини” на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия.
Както има небе отвъд облаците, така има и смисъл отвъд свиващия се хоризонт на живота – и ние сме повече от шепа плът, шаваща в отделеното ѝ време.
Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз.
"Идеята за проза"(2020), "Homo Sacer II: 1. Извънредно положение 2. Stasis" (2019) и "Homo Sacer: суверенната власт и оголеният живот" (2004).
Животът е безценен сам по себе си. „Прекланяйте се пред живота“ – с тези думи Алберт Швайцер изказва фундаменталната заповед на еретика. Природата не се прекланя пред живота.
Наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми.
Квантовата механика е толкова фундаментална за разбирането ни за функционирането на нашия свят, че стои в самата същност на всеки технологичен напредък, осъществен през последните 50 години.
Това е Лондон видян през очите на неговите просяци, банкери, ченгета, гангстери, разносвачи, сексуални трудещи се и доктори шарлатани.
В провокиращата мисълта книга на Ананд неговата свежа перспектива върху решаването на сложни социални проблеми заслужава похвала. Бил Гейтс. WTF!
Грандиозната и свързана история на Тома Пикети ни отвежда на вихрено пътуване по света от последните години, за да покаже как изменящите се идеи и политиката са формирали значително разнообразие от режими на неравенството.
Не съм чел тази книга, но познавайки автора, бих се пазарил, преди да си я купя.
Остроумни и забавни, разказите на Еди Румян се занимават с изненадите, несъответствията, пропаданията.
Зорница Гъркова изгражда цели светове, които обгръщат героите, а понякога ги затварят като в стъкленица.
„Писма до Лазар“ може да изненада само онези, които невнимателно са чели другите книги на Владислав Христов.
Поезия на естетическата носталгия, написана от поет, който знае как битийно се осъществяват нещата.
Животът винаги е продължавал, ще продължи и след пандемията. Но това едва ли изчерпва въпроса. Животът никога не спира, защото, ако спре, се превръща в нещо друго.
Този брой е визуален, но и не е, защото всичко зависи от това как гледаме на него.
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
Ябълката не е обратното на ада, а е това познание за доброто и злото, което всеки луд пожелава да има, докато мисли, че може да обхване света с устата си.
XXI век се опитва да започне като века на феминизма и въздържанието, нищо че XX успя да свърши като века на порното.
Животът не се интересува от това кое бива или не бива. Не се интересува дали го наричаме изкуствен, или естествен.
Стихотворението „В ада без изход“ на румънския поет слага началото третия ни брой „Близкият изход“ .
Брой първи на електронното издание е посветен на Збигнев Херберт и неговото прочуто антикомунистическо стихотворение "Силата на вкуса".
Радикалната изповед, радикалният лирически разказ – това е изповед без сантименти, това е одухотвореност без душа.
В оригиналните стихове на един поет винаги живеят „преведени“ стиховете на други поети, както и в преводите на други поети живее собственият му поетически глас.
Румен Леонидов гледа през съня си един действителен свят от невидими същности.